Много приятна статия за "Парфюма" и... Кърт Кобейн. Enjoy
Прониквате в ума на друг човек... Споделяте чувствата му и знаете защо той ги изпитва... Радвате се, щастливи сте, тъгувате, харесвате, обичате заедно с него или заради него... Чувствате се като две отделни, но последователно свързани звена в една и съща ментална верига, през които преминават мисли с еднаква сила, чистота и качество. Ако поне веднъж през живота си сте изпитали това, значи сте били докоснати от невидимата прозрачна мрежа на мисълта, която свързва всички ни. Емпатията е нещо много повече от интуиция, тя е феноменалната по-голяма сестра на интуицията, която може активно да въздейства върху хората. Тя ни помага да разберем къде е източникът на нещата, защо хората постъпват или се чувстват по един или друг начин.
Дали емпатията е латентна способност на всеки, която може да се развие? Или е по-скоро талант? Според мен, тя е и едното, и другото, и може би още – желание за разбиране и съпреживяване, общуване на най-фино ниво, чиста енергия, вдъхновение. Превърната в положително и добронамерено действие емпатия, е да откриеш момента, когато някой има нужда от помощта ти и съвсем по усет да намериш начин да му помогнеш...
Емпатията може да се превърне в изтънчена, чудовищна и великолепна дарба. “Парфюмът” на немският писател Патрик Зюскинд е най-добрият, силен и ужасяващ роман по темата, на който някога съм попадала. Авторът ни пренася във Франция в края на 18-ти век. Малкият Жан-Батист Грьонуй расте в мизерия и бедност, но и с рядко срещания талант да усеща всяка една миризма, до която се докосне или си помисли.
Момчето си има своя цел в живота, скрита, единствена и много възвишена – намирането на перфектната съставка в природата, от която да бъде създаден идеалният, най-неустоимият парфюм, венецът в парфюмерийното изкуство, ароматът на вечната жена. Това провокира неговото търсене до момента, в който не открива бленуваната субстанция. Средствата, които ще му помогнат да достигне до мечтата на живота си, са нещо второстепенно и без значение, в сравнение с целта. Накрая, без дори да осъзнава, се превръща в най-търсения престъпник във Франция... В цялата творба ключов рефрен са моментите, съдържащи в себе си факта, че геният-парфюмерист не може да усети собствената си миризма, или може би, той просто е роден безуханен.
Не, не се наемам, невъзможно е да се преразкаже и опише книгата... Както и едноименния филм на режисьора Том Тиквер, макар везните на моите предпочитания определено да се наклоняват кам книгата. Представляваща увлекателна, красива и ужасяваща история, тя се чете веднъж на екс, и втори път, за да почувстваш епизодите, където откриваш почти свои мисли. А понякога е нужно и още време за връщане с акцент към някои моменти от нея. Гениалността на един писател, според мен, се състои в това, да наведе читателят на собствените му скрити, никога непомислени и неизразени, но сякаш почувствани прозрения. “Парфюмът” на Зюскинд е послужвала за вдъхновение на много хора на изкуството - художници, поети и музиканти. Любопитна подробност от биографията на автора е, че самият той е с музикално образование.
А от едно друго произведение - биографията на даровития и трагично приключил живота си без време Кърт Кобейн от Nirvana може да се научи, че “Парфюмът” на Зюскинд е била и негова любима книга. Саморазрушителното поведение на Кобейн, неговите демони, неговата искреност и неподправеност са намерили емоционален израз в песните на групата. Безспорен талант, надарен с фина чувствителност и повлиян от Зюскинд, Кърт Кобейн написва песента “Scentless Apprentice” (Безуханният чирак”).
http://laurencia.blog.bg/drugi/2009/08/02/za-empatiiata-parfiumyt-na-ziuskind-i-kyrt-kobein-ot-nirvana.373120
Ние публикуваме музикалните биографии на героите на рока. Научи
Коментари
Напиши коментар