Из предговора на „THE DOORS: ОТ ДРУГАТА СТРАНА"
„Въпреки че богоизбраните умират млади, те живеят вечно в компанията на богове. “
Фридрих Ницше, „Раждането на трагедията“
За да получим пълна представа за Джим Морисън, трябва да тръгнем от The Doors, а най-важното нещо, което е нужно да запомним за тях, е, че те са група и че всеки един от тях представлява отделна страна на диамант.
...
Това е група, чиято неизказана цел е музикалната алхимия – те искат да свържат рок музиката с поезията по начин, непознат до този момент, а после да превърнат този хибрид в театър и драма. Целта им е да съберат изпълнителя и публиката, като директно ги включат в контакт с Вселенския разум. Нищо по-малко от това не ги удовлетворява.
Разбират, че става въпрос за истински риск. Не просто евтини трикове, не прищявка, нито пък спекулиране със сценични ефекти – само и единствено оголена и опасна реалност, раздираща булото на илюзиите със силата на музиката да пробужда скритата и извечна човешка мощ. Doors не спират да ухажват музата си, или по-точно Морисън ухажва своята, а групата го следва, стои до него. Джим вярва, че музата не може просто да се пожелае; способността на писателя или артиста се състои в това да възприема, както и да измисля, и в този смисъл негов дълг е да увеличи силата на своето възприятие.
...
Склонността на Джим към непознатото и неговото търсене са подробно описани в следващите страници.
„Съществуват познати неща – твърди той във фраза, често приписвана на Уилям Блейк, но всъщност са думи на самия Джим, – и непознати неща, а помежду им са вратите.“ Но Блейк казва в първата си „Притча от Ада“: „Пътят на излишеството води до двореца на мъдростта.“ И един стих по-надолу: „Благоразумието е богата грозна стара мома, ухажвана от Неспособността.“ Не е нужно да споменаваме, че Джим ухажва не тази мома, а Способността – и то всеки миг. Той пие, крещи и умолява, вдъхновява с ласкателства и танци, обединява групата, възпламенява публиката, възпламенява нощта веднъж и завинаги.
За нещастие тъкмо предаността на Джим към този модел, наложил се твърде рано в професионалната му кариера, в крайна сметка съсипва и него самия, и групата. Той е човек, който не може и отказва да направи компромис със себе си или с изкуството. И именно в това се коренят неговата чистота и невинност – благословията и проклятието му. Да отиде до самия край или да умре, докато се опитва. Всичко или нищо. Рискът на екстаза. Защото той не би изфабрикувал и обезценил онова, за което пише; не би разигравал отчаяние или фалшифицирал екстаз. Не би предоставял просто повърхностно забавление и изпълнение. Той е блестящ и отчаян, тласкан от безмилостната нужда „да изпита границите на реалността“, да се докосне до свещеното и да се гмурне в езическото. А всичко това го прави луд... луд да твори, луд да е истински. Тези му качества го правят непостоянен, избухлив и опасен. И той търси покой и утеха в същата онази стихия, която в началото го вдъхновява и го кара да твори: опиянението...
...
Със сигурност нито един модерен поет не е писал както Джим за алиенацията и усещането за изолация, боязън и неразбиране. Ние сме оградени, вкопани, изолирани, климатизирани, киносалонизирани, програмирани, промити, неизменно насочвани от материализма, консумацията и капитализма, неосъзнаващи ударите на собствените си сърца, само смътно усещащи отслабващия си, гладуващ дух.
...
Джим Морисън не е мъртъв. Духът му живее – в музиката, в текстовете, нажежени до блясък – сливане на светлина и мрак, направило диаманта искрящ и вечен.
„Отказвам се от абонамента си за Възкресение“ – пее той.
Невъзможно е, Джим.
Това не е краят.
Ние публикуваме музикалните биографии на героите на рока. Научи
Коментари
Напиши коментар